администратор: Качено първо на 2007 07 06
Съвременното домашно студио със сигурност използва цифрови еквилайзери. Преди две-три години, когато се опитвах да програмирам няколко еквилайзера, най-накрая разбрах как работят и преди да говорим за това, как да използваме еквилизацията, може би трябва да поговорим малко за цифровата еквилайзери.
Както писах в предишната ми статия, звукът в една писта е доста сложен. С други думи, в една писта може да има много различни честоти. Проблемът е, че е трудно да се определи кои честоти се съдържат в звуковата вълна и кои не се съдържат. Един еквилайзер трябва да промени амплитудата на някои честоти без да промени други и следователно един еквилайзер трябва да "знае" кои честоти съществуват във вълната и какви са амплитудите на тези честоти. Или пък, даже и ако еквилайзера не знае тези неща, еквилайзера трябва поне да може да изолира определени честоти.
Цифровата музика работи с честотите по два начина: може да се използват преобразуванията на Фурие за да се разложи една сложна звукова вълна на отделни прости честоти или пък може да се използват цифрови филтри за да се понижат или увеличат амплитудите на някакви честотни диапазони. Така или иначе, процесът изисква доста изчисления, което означава, че процесора на цифровото оборудване трябва да върши доста работа. Това е важно, понеже означава, че е трудно да се проектират цифрови еквилайзери, които да работят по време на свиренето, а не които преработват пистата преди свиренето. Това прави експериментирането доста бавно.
Това, което наистина е важно е, че всички такива изчисления са неточни. В честотния диапазон на човешкия слух (например от 20 Hz до 20 KHz) има безкрайно много отделни честоти. Преобразуванията на Фурие не могат да разложат един звук на безкрайно много отделни честотни части и трябва да работят на малки стъпки. Ако работиш със стъпките 20 Hz, 25 Hz, 30 Hz и така нататък, ще пропуснеш 21 Hz, 22 Hz, и така нататък (това е просто пример). Цифровите филтри също са неточни. Ако се опитате да вземете само честотите между 5 KHz и 6 KHz, може да хванете 5.5 KHz, ще премахнете 4 KHz напълно, но може да не премахнете напълно 4.9 KHz (в зависимост от това как проектиран филтъра), а пък може и без да искате да повишите 5.1 KHz. Това означава, че даже и да пуснете един сигнал през един еквилайзер, при който всички отделни честотни ленти са на 0 dB, може да получите сигнал, който не е точно същия като входния. Още повече, колкото по-прецизен е един еквилайзер, толкова повече изчисления изисква. Това означава, че е толкова по-трудно да се направи един полезен еквилайзер, който работи в реално време.
На кратко:
- Цифровите еквилайзери са неточни;
- Цифровите еквилайзери ще осакатят сигнала до някаква степен.
Предполагам, че (1) и (2) важат и за аналоговите еквилайзери, но не съм сигурен. Никога не съм проектирал аналогови еквилайзери. Това обаче не означава, че не трябва да използваме еквилайзери. Би трябвало един добре проектиран еквилайзер да върши работа. Но каква точно е тази работа? Аз например досега съм използвали еквилайзери успешно само при малки настройки на пистите. По принцип, ако една писта наистина не е близо до това, което искате, най-добре е да я презапишете. По-долу са няколко примера, които показват как точно използваме нашите еквилайзери.
Обикновено слагаме еквилайзери на мътни вокали, като им даваме някъде между 2 до 5 dB над 4 KHz. Както в предишната статия, това им дава присъствие (честотите около 4 KHz) и донякъде яркост (6 KHz до 10 KHz). От време на време опитваме и да отворим моите вокали след като им дадем присъствие и яркост, като махаме около 2 dB около 100 Hz и около 500 Hz. Понякога се опитваме да дадем дъно на моито вокали като прибавяме до 4 dB около 270 Hz до 300 Hz. Тези две последни промени са най-вероятно специфични за моите вокали.
Акустичните и електрическите китари са подобни на вокалите, с изключение на това, че можете да използвате по-смели промени, понеже промените в тембъра не са толкова изразени. Обикновено увеличавам честотите над 5 KHz на акустичните китари с метални струни (понеже използваме SM57). Акустичните китари с найлонови струни са по-интересни, понеже имат изразени камбанни обертонове при тези честоти и един подобен еквилайзер им придава различен звън. Електрическите китари, понеже обикновено са по-продуцирани, променят тембъра си значително, но това означава, че накрая просто ще получите една китара с друг звук, което може да е хубаво.
Наскоро записахме едни стари барабани със счупен чинел (краш) и със стар фус и крайният резултат от този запис бе, че и двете звучаха доста "дебело" и на песента и липсваха високите честоти. Прибавихме 2 dB над 5 KHz за да добавим малко съскане и яркост.
Най-смелата промяна, която сме правили, бе да махнем яркостта на баса, като понижихме честотите над 1 KHz с доста децибели. Стигали сме до -10 dB, което маха и удара на перцето, но това не ми пречи.
Повечето от по-горните примери се получиха случайно. От време на време отварях еквилайзера в CoolEdit с 30-те ленти и го раздвижвах нагоре надолу докато получа това, което исках. Това беше преди да започна да проектирам еквилайзери и преди да науча някои неща за това, къде се намират инструментите в честотния диапазон. В момента все още правим доста опити, но поне тези опити са по-целенасочени. Най-важното, което засега зная е, първо, че цифровите еквилайзери изискват добър контрол и не трябва да се използват смело, за да се избягнат основни промени в тембъра на инструмента и, второ, че еквилайзерите би трябвало да контролират обертоновете / тембъра / характеристиките на инструмента за да сложат инструмента там, където трябва в микса.
автори: mic
Добави нов коментар