администратор: Качено първо на 2009 09 25
Опитах се да аранжирам една песен за един мой приятел, който се учи да свири на пиано. Обикновено свиря прости песни, но понякога и по-сложни композиции. Използвам Guitar Pro 5, което ми направи впечатление, понеже лесно се справя със сложното съвременно нотно писмо: петолиниите, тоналностите, алитерациите, дължините на нотите, темпото, кода, триплети и така нататък. Съвременното нотно писмо е достатъчно за аранжимента на песните. Плюс това съвременните песни са прости: тоналността не се променя и нотните мотиви се повтарят. Току що свърших със основния мотив (едно повторение на прогресията) на "Joshua Fit the Battle of Jericho" на Грант Гриийн. Песента използва четири акорда и, предполагам, хармоничната минорна гама (сложих я в хармоничната минорна гама в Ре). Не е и толкова важно. Беше лесна за аранжиране.
След това започнах с "Big Spender", която е съвсем друга. Все още съм на първата страница. Песента меша Си и Си бемол, Ре и Ре бемол, Сол и Сол диез и така нататък и така нататък. Почти всяка от 12-те ноти е там. В момента всъщност не мога да запомня къде са бемолите и къде са диезите. Не зная как един ученик на пианото ще се справи (китарата е по-лесна, понеже има таблатури). Дано той има добра музикална памет и ще се справи по този начин.
Заради алитерациите (бемолите и диезите) на "Big Spender" се замислих за съвременното нотно писмо. Проблемът със съвременното нотно писмо и със "Big Spender" е петолинието. Петте линии са достатъчни за стандартните хептатонични гами, особено когато са статични. Едно шестолиние би било по-подходящо за "Big Spender", понеже лесно би покрило 12-те полутона и не би се занимавало с алитерации. Или пък ако просто използваме алитерации, които са непостоянни (с ефект само въфху нотата която следва, вместо върху всички останали същи ноти до бекара).
Разтърсих се за алтернативи на нотното писмо – най-вече от любопитство. Не очаквам моят приятел да започне да учи друго нотно писмо. Понеже таблатурите се справят с китарите и бас китарите, потърсих нещо, което работи за пианото, но намерих най-различни други неща (намерих и много страници с "Dokument nicht gefunden!"; защо ли пък тези алтернативи са толкова популярни във Виена?). Оказа се, че няма кой знае колко алтернативи, а и тези, които намерих, не са толкова полезни.
Писмото със "малки букви" (англ. "small letter notation") е било използвано преди доста години. Доколкото разбирам, има същите проблеми както и съвременното нотно писмо (седем ноти върху петолиние с алитерации). Поне нотите са записани с букви, така че не трябва да ги помним. Клаварът (англ., "klavar") явно е създаден специално за пианото. Според мен има смисъл, но пък е само за пианото (разни хора се обиждат, ако питаш за алтернативи на нотното писмо, понеже традиционното нотно писмо "върши работа". Предполагам, че традиционното нотно писмо работи, но защо пък да не си улесним работата, ако можем). Нотните писма, които не са от западната музика, са по интересни. Мислех, че арабското нотно писмо е различно, заради четвърт тоновете, но арабските гами са същите като западните, само с четвърт тонове тук или там. Арабското нотно писмо е същото, като традиционното, но с различни алитерации тук и там заради четвърт тоновете. Индийското нотно писмо (англ., "carnatic music notation") е интересно на пръв поглед, но също е заплетено в хептатоничните гами. Накрая, все още се опитвам да разбера византийското нотно писмо. Използва една начална нота и след това интервали, които описват как да се стигне до следващите ноти (като за шамисен). Така или иначе, има интервал, които са за една хептатонична гама.
Явно нямаме избор и сме останали с седемтоналните гами и петолинието от византийските времена. Аз специално бих избрал шестолиниите с нотното писмо с малки букви (12 букви) и с алитерации само за четвърт тоновете (ако не са перманентни за да няма объркване).
автори: mic
Добави нов коментар