Седемтонална гама

"Хепта" идва от гръцки и означава "седем" и така:

Една гама, която се състои от седем ноти, е хептатонична гама или седемтонална гама.

Съществуват много различни седемтонални гами. Съвременната западна музика например използва дванадесет ноти (Ла, Ла диез / Си бемол, Си, До, До диез / Ре бемол, Ре, Ре диез / Ми бемол, Ми, Фа, Фа диез / Сол бемол, Сол, Сол диез / Ла бемол, които разделят една октава на дванадесет полутона) и позволяват много различни комбинации от седем ноти.

Стандартната мажорна гама например е седемтонална гама. Мажорната гама в До например е До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си и съдържа седем ноти.

Първични седемтонални гами ("heptonia prima")

Първичните седемтонални гами, също така наречени "heptonia prima" или "диатонична гама", използват интервали само от един или два полутонове между всеки две съседни ноти и разпределят интервалите от един полутон възможно най-равно (има само два интервала от един полутон; между тези два интервала има или два интервала от два полутона или три интервала от два полутона).

Натуралната минорна гама и мажорната гама са първични седемтонални гами. Мажорната гама в До например е До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си. Интервалите между нотите са 1, 1, ½, 1, 1, 1, ½ (½ означава един полутон, 1 е два полутона). Интервалите от един полутон са два – между Ми и Фа и между Си и До. Между тях, ако започнем от Фа нагоре, има три интервала от по два полутона – между Фа и Сол, между Сол и Ла и между Ла и Си – преди да стигнем до следващия интервал от един полутон. Ако пък започнем от До нагоре, ще изброим два интервала от по два полутона – между До и Ре и между Ре и Ми – преди да стигнем до следващия интервал от един полутон.

Ладове на първичната седемтонална гама

Ако започнем с нотите на мажорната гама в До показана по-горе, може да построим по една седемтонална гама, като започнем с всяка от различните ноти. Ще получим следните ладове.

Йонийски лад, също така наречен "мажорен", построен върху тониката на мажорната гама (върху първата нота), с интервали 1, 1, ½, 1, 1, 1, ½ (До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си в примера тук)

Дорийски лад, построен върху супертониката на мажорната гама (върху втората нота), с интервали 1, ½, 1, 1, 1, ½, 1, единственият лад на мажорната гама, който е симетричен по отношение на интервалите в двете посоки (нагоре или надолу) (Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До в този пример)

Фригийски лад, построен върху медиантата на мажорната гама (върху третата нота), с интервали ½, 1, 1, 1, ½, 1, 1 (Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре в примера тук)

Лидийски лад, построен върху субдоминантата на мажорната гама (върху четвъртата нота), с интервали 1, 1, 1, ½, 1, 1, ½ (Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми в примера тук)

Миксолидийски лад, построен върху доминантата на мажорната гама (върху петата нота), с интервали 1, 1, ½, 1, 1, ½, 1 (Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа в примера тук)

Еолийски лад, също така наречен "натурален минорен" или "мелодичен низходящ минорен", построен върху субмедиантата на мажорната гама (върху шестата нота), с интервали 1, ½, 1, 1, ½, 1, 1 (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол в примера тук)

Локрийски лад, построен върху водещия тон на мажорната гама (върху седмата нота), с интервали ½, 1, 1, ½, 1, 1, 1 (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла в примера тук)

Вторична седемтонална гама ("heptonia secunda")

Разликата между вторичните и първичните седемтонални гами е, че вторичните седемтонални гами позволяват един или четири интервала от два полутона между всеки два интервала от един полутон (а не два или три интервала от два полутона, както при първичната седемтонална гама). Мелодичната възходяща минорна гама е един от примерите за вторична седемтонална гама. Възходящата мелодична минорна гама в До например е До, Ре, Ми бемол, Фа, Сол, Ла, Си. Забележете, че интервалите от един полутон са между Ре и Ми бемол и между Си и До. Ако започнем от До нагоре, ще намерим един интервал от два полутона – между До и Ре – преди да стигнем до интервала от един полутон. Ако започнем от Ми бемол нагоре, ще намерим четири интервала от два полутона – между Ми бемол и Фа, между Фа и Сол, между Сол и Ла и между Ла и Си – преди да стигнем до интервала от един полутон.

Ладове на вторичната седемтонална гама

Подобно на първичните седемтонални гами, можем да построим ладовете на вторичните седемтонални гами, като започнем с всяка от нотите в примера за възходящата мелодична минорна гама по-горе. Ладовете ще бъдат следните.

Мелодичен възходящ минорен лад, с интервали 1, ½, 1, 1, 1, 1, ½ (До, Ре, Ми бемол, Фа, Сол, Ла, Си в примера тук)

Фригийски лад с повишена шеста нота, с интервали ½, 1, 1, 1, 1, ½, 1 (Ре, Ми бемол, Фа, Сол, Ла, Си, До в примера тук)

Лидийски лад с повишена пета нота, с интервали 1, 1, 1, 1, ½, 1, ½ (Ми бемол, Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре в примера тук)

Лидийски-миксоликийски лад, също така наречен “акустичен”, с интервали 1, 1, 1, ½, 1, ½, 1 (Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми бемол в примера тук)

Минорен лад с повишена трета нота и по тази причина познат като "мажорен-минорен" лад, с интервали 1, 1, ½, 1, ½, 1, 1 (Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми бемол, Фа в примера тук)

Локрийски лад с повишена втора нота, с интервали 1, ½, 1, ½, 1, 1, 1 (Ла, Си, До, Ре, Ми бемол, Фа, Сол в примера тук)

Локрийски лад с понижена четвърта нота, също така наречен "променен", с интервали ½, 1, ½, 1, 1, 1, 1 (Си, До, Ре, Ми бемол, Фа, Сол, Ла в примера тук)

Причината, поради която вторичните гами се използват по-рядко от първичните, е че вторичните гами позволяват акорди с повишена пета и акорди с понижена пета. Например, тъй като възходящата мелодична минорна гама До, Ре, Ми бемол, Фа, Сол, Ла, Си има четири интервала от два полутона един до друг, тази гама произвежда акордите с повишена пета върху Ми бемол (Ebaug = Ми бемол, Сол, Си), върху Сол (Gaug = Сол, Си, Ми бемол) и върху Си (Baug = Си, Ми бемол, Сол). Тези три акорди съдържат едни и същи ноти и затова явно не предлагат един определен тонален център.

Третични седемтонални гами ("heptonia tertia")

Третичните седемтонални гами поставят двата интервала от един полутон един до друг и следователно имат също и пет интервала от два полутона един до друг. Една такава гама например може да има интервалите ½, ½, 1, 1, 1, 1, 1.

Други седемтонални гами

Забележете, че първичните, вторичните и третичните седемтонални гами използват само интервали от един полутон или два полутона между всеки две съседни ноти. Могат да се получат други седемтонални гами, като се позволят и други интервали освен интервалите ½ (един полутон) и 1 (два полутона), като например интервала от 1½ (три полутона), също така наречен "повишена втора". Следните примери са примери на често срещани други седемтонални гами.

Хармонична минорна, Испанска циганска: Вземи натуралната минорна гама и вдигни седмата нота в гамата с един полутон. Ще получите една гама със следните интервали 1, ½, 1, 1, ½, 1½, ½ (например Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол диез). Тази гама носи името "хармонична минорна гама". Петият лад на тази гама има интервалите ½, 1½, ½, 1, ½, 1, 1 и е позната като "испанска циганска гама" (например Ми, Фа, Сол диез, Ла, Си, До, Ре).

Минорна циганска: Вземи натуралната минорна гама и вдигни четвъртата нота в гамата с един полутон. Получената гама ще има интервалите 1, ½, 1½, ½, ½, 1, 1 (например Ла, Си, До, Ре диез, Ми, Фа, Сол). Тази гама се нарича "минорна циганска гама".

Унгарска, египетска, циганска, двойно хармонична мажорна: Вземи натуралната минорна гама и вдигни и четвъртата, и седмата нота в гамата с по един полутон. Получената гама ще има интервалите 1, ½, 1½, ½, ½, 1½, ½ (например Ла, Си, До, Ре диез, Ми, Фа, Сол диез). Тази гама се нарича "унгарска гама". Петият лад на тази гама има интервалите ½, 1½, ½, 1, ½, 1½, ½ и се нарича византийска гама (например Ми, Фа, Сол диез, Ла, Си, До, Ре диез). Имената египетска, циганска и двойно хармонична мажорна също се използват и за този лад.

Мажорна с понижена шеста: Вземи мажорната гама и понижи шестата нота за да получиш една гама с интервали 1, 1, ½, 1, ½, 1½, ½ (например До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла бемол, Си). Тази гама се нарича "мажорна с понижена шеста".

Енигматична гама: Енигматичната гама има интервалите ½, 1½, 1, 1, 1, ½, ½ (например До, Ре бемол, Ми, Фа диез, Сол диез, Ла диез, Си).

Седемтонални гами с четвърт тонове

Гамите описани по-горе използват интервали от един полутон (½), два полутона (1) и повишени втори или три полутона (1½). Могат да се построят и седемтонални гами с интервали от четвърт тонове (¼), които не са типични за съвременната западна музика, но разширяват кръга от възможни седемтонални гами. Примери за такива гами включват Байати, Раст, Сабба и Сига.

Ноти (степени) в седемтоналните гами

Първата, втората и т.н. ноти в седемтоналните гами носят имената: 1) тоника; 2) супертоника; 3) медианта; 4) субдоминанта; 5) доминанта; 6) субмедианта; 7) водещ тон по принцип или пък субтоника за понижената седма нота в натуралната минорна гама.

Виж също:
Гама, Гама (индекс)