Orinj версия 7.0.0
Файлове уейв при записа и свиренето
Един файл уейв (файл с разширението ".wav") съдържа проби на звуковия сигнал – много от стойностите на сигнала, взети в различни моменти във времето. Виж Формат на файл Wave за повече информация.
В многопистовата сесия, Orinj използва:
- PCM (некомпресирани) файлове уейв на Microsoft с код на компресиране 1 (виж Парче формат (на файл Wave)), в които данните са запазени с 8 битови неотрицателни цели числа, 16 битови цели числа (със знак; положителни, отрицателни или нула) или 24 битови цели числа (със знак).
- Microsoft IEEE файлове уейв с десетична запетая и с код на компресиране 3 и с данни записани с 32 битови стойности с десетична запетая.
И двата вида файлове съдържат некомпресирани цифрови проби от данните за аудио. И в двата вида файлове, стойностите на аналоговия звуков сигнал се вземат (вземат се проби) на равни интервали и амплитудите на този сигнал във всеки от интервалите се записват с числа, които използват един и същи формат. Така, и двата вида файлове са файлове PCM според определението на PCM в този сайт.
- Честотата, с която се вземат проби от сигнала (броя на пробите в единица време) е пробната честота.
- Форматът, който се използва за да се запишат стойностите при всяка проба, е пробната резолюция. Обикновено, пробната резолюция се определя от броя на битовете в компютърния формат на записаните числа (например "16 бита").
Качеството на звука и динамичният диапазон са по-добри с по-големите пробни честоти и пробни резолюции, но това става за сметка на бързината на компютъра и пространството на твърдия диск.
При запазването и работата със звукови данни, Orinj поддържа различни пробни честоти (до 99.2 kHz) и различни пробни резолюции (8, 16, 24, and 32-bit). Orinj също поддържа тези пробни честоти и пробни резолюции при свиренето и записа на звукови данни. Възможно е обаче Orinj да не може да ги свири и записва, ако те не се поддържат от устройствата за аудио (т.е., звуковата карта на компютъра).
Семпли уейв в изгледа за лупинги
Файловете уейв, които се използват в изгледа за лупинги в Orinj са PCM файлове уейв (код за компресиране 1), записани със 16 битови данни със знак и с 44.1 KHz.
Семплите уейв във файловете Downloadable Sounds (DLS) и данните PCM във файловете SoundFont в изгледа за лупинги могат да използват каквито и да са пробни честоти и пробни резолюции, позволени от съответните формати.
Други файлове уейв
Orinj може да отваря и файлове уейв с друг код на компресиране, като например AIF, AU, A-law и U-law файлове. Orinj ще превърне тези файлове във файлове уейв с PCM и ще използва тези нови файлове уейв с PCM вместо оригиналните файлове. Оригиналните файлове ще останат непроменени.
Файловете уейв се използват от доста време и съществуват доста разширения на формата уейв. Форматите уейв обикновено се различават в две основни неща: как и къде се пазят данните за аудио и какви други данни са позволени във файла. Винаги е възможно да се попадне на файл уейв (или на част от един файл уейв), който Orinj не може да разпознае.
Файлове MIDI
Файловете MIDI (файлове с разширението ".mid") съдържат ноти, инструменти и контроли, а не проби на звуковите данни. Въпреки че стандарта MIDI определя как нотите, инструментите и контролите трябва да се опишат във файла, той не казва как те трябва да звучат на различните устройства. Това е оставено за производителите на тези устройства или на данните (обикновено PCM данни), които се използват за да се свири нотата. Това означава, че един и същи файл MIDI може да звучи различно на две различни звукови карти.
Orinj може да изсвири всички файлове MIDI. При създаването и работата с файлове обаче, Orinj третира файла като файл MIDI с формат 1. Това означава, че файлът може да има няколко писти, но всички писти ще се считат като част от една и съща поредица MIDI и ще бъдат изсвирени заедно.
Orinj не поддържа целия стандарт General MIDI (виж Стандарт General MIDI 1 и Стандарт General MIDI 2). Orinj поддържа инструментите, включително и тези за перкусия, а и някои от контролите (сила и панорама на звука, транспониране, натиск на канала и клавиша) в стандарта General MIDI 1.
С версия 6, файловете MIDI, вкарани в една сесия за запис в Orinj, винаги се превръщат във файлове уейв. Един временен файл уейв се създава за всеки файл MIDI. Оригиналния файл MIDI се запазва и може да бъде променен в изгледа за MIDI.
Превръщането на MIDI в уейв изисква един файл DLS или SF2 (виж по-долу). Това превръщане позволява две неща.
- Ефектите в Orinj, които са създадени за да работят с данни уейв, могат да се прилагат към файлове MIDI.
- Файловете MIDI ще звучат по един и същи начин на различните устройства, ако се използва същият файл DLS или SF2.
Файлове DLS и SF2
Файловете Downloadable Sounds (DLS) (с разширението ".dls") и файловете SoundFont (SF2) (с разширението ".sf2") се използват от синтезаторите MIDI. Тези файлове съдържат проби на звукови данни в доста семпли уейв и указания за синтезаторите MIDI, които казват кое парче уейв трябва да се свири, когато синтезаторът трябва да изсвири една определена нота на един определен инструмент и как това парче трябва да се изсвири.
Файловете DLS и SF2 в Orinj се използват на две места:
- В изгледа за лупинги, за да се добавят различни инструменти и ноти към лупингите в Orinj (виж Настройки (Preferences), Звукови шрифтове (Sound Fonts) в менюто). Могат да се използват няколко файла DLS и SF2 и тези файлове не трябва да поддържат някакъв стандарт (освен формата файловете DLS и SF2).
- В изгледа за многопистовата сесия, при превръщането на файлове MIDI във файлове уейв (виж Настройки (Preferences), База за синтезатора (Synthesizer Base) в менюто). Един единствен файл DLS или SF2 може да се използва. Хубаво е този файл да поддържа стандарта General MIDI 1, така че всички инструменти и техните ноти в MIDI да са достъпни (ако не, Orinj ще пропусне нотите, които не могат да се свирят, при превръщането на файлове MIDI в уейв).
Други файлове
Файловете за сесиите и лупингите в Orinj са специфични за Orinj и не са с общоприет формат.
Добави нов коментар