Гама

Една гама поредица от ноти с някакъв ред (т.е., възходящ или низходящ).

Пример

Мажорната гама в До е поредицата от следните ноти: До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си. Тази гама е показана по-долу в нотно писмо.

Мажорна гама в нотно писмо

Видове гами

Мажорната гама в примера по-горе е една поредица от седим ноти и се нарича седемтонална гама или хептатонична гама (от гръцки, "хепта" е "седем"). Седемтоналните гами се използват често в съвременната музика, но има и други гами. Гамите от пет ноти например са наречени пентатонични гами (от гръцки, "пенте" е "пет"). Една пентатонична гама, която се използва често, е Ла, До, Ре, Ми, Сол.

И двата примера по-горе използват ноти от хроматичната гама. Терминът хроматична гама се използва за поредицата от дванадесет ноти, при която разликата между всеки две съседни ноти е един полутон (наречен хроматичен полутон). Хроматичната гама по определение разделя една октава на дванадесет полутона. Един пример на тази гама е До, До диез, Ре, Ре диез, Ми, Фа, Фа диез, Сол, Сол диез, Ла, Ла диез, Си. Това е гама, която, освен в музикалната теория, не се използва изцяло като една гама.

Повечето гамите в съвременната музика използват дванадесетте ноти в хроматичната гама. Една октава обаче може да бъде разделена не само на дванадесет полутона, но и по много различни начини. Може например да разделим октавата на 24 четвърт тонове за да получим гами с четвърт тонове, като например арабските гами Раст и Сабба. Някои музикални теоретици от ренесанса са разделяли октавата на 19 интервала и така са получавали 19-тонални гами. Гами с 31 интервала, 43 интервала, а и други също са били използвани.

Ладове на гамите

Често използваната мажорна гама в До (До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си) и често използваната натурална минорна гама в Ла (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол) съдържат едни и същи ноти, но звучат различно. Редът на нотите в гамата следователно е важен. "Ладът" на една гама е една друга гама, която съдържа същите ноти, но в различен ред. Мажорната гама и натуралната минорна гама например понякога се описват като два лада на една и съща гама (йонийският лад и еолийският лад на основната (първичната) седемтонална (хептатонична) гама).

Използването на гамите

Всяка поредица от ноти е гама, но някои гами явно звучат по-добре от други. Дали една гама звучи добре или не зависи от нотите, които тази гама съдържа. Тъй като всяка нота е просто някаква честота, дали една гама звучи добре или не зависи от честотите на нотите в тази гама.

Честотата на една нота не е строго определена. Един музикант може да настрои своя инструмент така, че този инструмент да изсвири нотата Ла с честотата 440 Hz. От друга страна музикантът може и да настрои инструмента така, че този инструмент да изсвири нотата Ла с честотата 450 Hz. Когато музикантът изсвири минорната гама в Ла (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол), не е важно дали Ла е 440 Hz или Ла е 450 Hz. Важно е останалите ноти да звучат добре с нотата Ла, с която музикантът започва. Човешкото ухо например възприема, че две честоти звучат добре, ако една от тези честоти е получена от другата чрез умножаване с някакво цяло число (когато двете честоти са хармоници една на друга). Следователно, хубаво е да се избере Ла в по-горната октава така, че честотата на това Ла да е точно два пъти по-голяма от честотата на началното Ла. Така, ако Ла = 440 Hz, тогава би било хубаво да имаме Ла = 880 Hz в по-горната октава. Ако Ла = 450 Hz, тогава Ла в по-горната октава трябва да е Ла = 900 Hz. По същия начин, ако Ла = 440 Hz, тогава Ми в същата октава може да е някъде около 660 Hz, но 660 Hz има хубавата характеристика, че 660 = 440 * 3 / 2. Ако Ла = 440 Hz би било хубаво да използваме точно Ми със 660 Hz. Ако Ла = 450 Hz, тогава би било хубаво да имаме Ми точно равно на 450 * 3 / 2 = 675 Hz.

Честотата на една нота не е строго определена и не е важна само по себе си. Връзките между честотите на отделните ноти са важни за това, дали нотите звучат добре заедно и дали трябва да бъдат част от една гама.

Темперамент на гамите

Една гама, в която честотите на всички ноти могат да бъдат изчислени една от друга чрез умножение или деление по чели числа, се нарича правилно умерена гама или правилно умерена гама (или просто правилна настройка). Хроматичната гама например може да бъде правилно умерена, ако тези връзки изчислени с цели числа съществуват. Хептатоничните и пентатоничните гами, които използват нотите в хроматичната гама, също ще бъдат правилно умерени. Примери на правилно умерени хроматични гами включват питагореевата гама и хелмхолцовата гама.

Проблемът с правилно умерените гами е, че може да няма прости дроби, които да разделят една октава на равни интервали. Няма прости дроби например, които могат да разделят една октава на дванадесет равни интервали и следователно една правилно умерена хроматична гама трябва да използва интервали между всеки две съседни ноти, които не са равни (интервалът между Ла и Ла диез например ще бъде различен от интервалът между Си и До). Така, въпреки че правилно умерените гами звучат добре, те не могат да се транспонират лесно. Поредицата Ла, Си, До ще звучи различно от поредицата Ре, Ми, Фа, въпреки че между Ла и Си и между Ре и Ми би трябвало да има два полутона и въпреки че между Си и До и между Ми и Фа би трябвало да има един полутон. Полутонът между Си и До не е равен на полутонът между Ми и Фа.

За да можем да транспонираме музиката по-лесно, можем да разделим една октава на равни интервали. Гами, които разделят октавата на равни интервали, се наричат равномерни гами или равно умерени гами (или просто равномерни настройки). Ако хроматичната гама е равномерна, тогава всеки полутон в нея ще бъде равен на всеки друг полутон и транспонирането на Ла, Си, До до Ре, Ми, Фа ще произведе една мелодия, която звучи подобно. Една равномерна хроматична гама ще направи транспонирането на мелодиите по-лесно, но ще бъде само подобна на добре звучащата правилно умерена гама. Ако Ла = 440 Hz например, една правилно умерена гама ще изчисли Ми = 660 Hz. Тези две честоти ще звучат добре заедно. Една равномерна гама обаче ще изчисли Ми като 659.26 Hz, което не звучи толкова добре.

Всяка гама може да е правилно умерена или равно умерена в зависимост от кои честоти са избрани за всяка от нотите. Правилно умерените гами звучат по-добре, но не се транспонират лесно. Равно умерените гами се транспонират лесно, но не звучат толкова добре, колкото правилно умерените гами.

Повечето от съвременните музикални инструменти са произведени така, че да позволяват само равно умерена настройка и не позволяват правилно умерени гами.

Гами

Съществуват много използваеми гами. Може да намерите индекса на гамите в този сайт в темата Гама (индекс).

Индекс:
Гама (индекс)

Добави нов коментар

Filtered HTML

  • Freelinking helps you easily create HTML links. Links take the form of [[indicator:target|Title]]. By default (no indicator): Click to view a local node.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.

Plain text

  • No HTML tags allowed.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.
CAPTCHA
This question is for testing whether or not you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.